Нощта се прибира в своя дом
Снагата ù трепка
Между небето и земята
Като скъсан ластик
Стяга и отпуска
Стяга и отпуска
Хладна ръка върху шията на времето
В гробовната пустота
Диви сенки вилнеят
В сърцето на плода
Нощта се прибира в своя дом
От едрото и сипаничаво виме
Капе млякото на безсилието
В безкрайния миг
На измамна самота
Пие сладкото утро
От онова което струи
Докато слънцето не издигне
Нов
Кратковременен
Пристан и дом -
Надеждата
© Янко All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
