Нощта се прибира в своя дом
Снагата ù трепка
Между небето и земята
Като скъсан ластик
Стяга и отпуска
Стяга и отпуска
Хладна ръка върху шията на времето
В гробовната пустота
Диви сенки вилнеят
В сърцето на плода
Нощта се прибира в своя дом
От едрото и сипаничаво виме
Капе млякото на безсилието
В безкрайния миг
На измамна самота
Пие сладкото утро
От онова което струи
Докато слънцето не издигне
Нов
Кратковременен
Пристан и дом -
Надеждата
© Янко All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
