30 окт. 2007 г., 16:33

* * *

Поэзия » Другая

840 0 2

Далеч, далеч е светлината,
потъна моят свят във мрак.
Чернеят тъмни небесата
и да избягам няма как -
торнадо - черно и зловещо -
виждам към мене да пълзи.
То се прокрадва бавно, вещо.
Търси сърцето да смрази.

Скована в страх, обезумяла,
не свалям поглед и за миг.
Че приближава край, разбрала,
го чакам с поглед тих.
В очите ми уплаха има,
но тя не е сама.
Надмощие надежда взима -
ще ме спаси смъртта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

jantreya (Валентина Шейтанова)

Абе тя смъртта е избавление от мъките,
но някак не ти прилича.Хайде направи поне финала
по-свеж,а?Иначе си добра!

2007-10-30T18:02:00+02:00
^l^ (Нежното Ласо)

Интересен финал..

2007-10-30T17:04:35+02:00