30.10.2007 г., 16:33 ч.
* * *
Далеч, далеч е светлината,
потъна моят свят във мрак.
Чернеят тъмни небесата
и да избягам няма как -
торнадо - черно и зловещо -
виждам към мене да пълзи.
То се прокрадва бавно, вещо.
Търси сърцето да смрази.
Скована в страх, обезумяла,
не свалям поглед и за миг.
Че приближава край, разбрала,
го чакам с поглед тих.
В очите ми уплаха има,
но тя не е сама.
Надмощие надежда взима -
ще ме спаси смъртта!
потъна моят свят във мрак.
Чернеят тъмни небесата
и да избягам няма как -
торнадо - черно и зловещо -
виждам към мене да пълзи.
То се прокрадва бавно, вещо.
Търси сърцето да смрази.
Скована в страх, обезумяла,
не свалям поглед и за миг.
Че приближава край, разбрала,
го чакам с поглед тих.
В очите ми уплаха има,
но тя не е сама.
Надмощие надежда взима -
ще ме спаси смъртта!
© Нати Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Интересен финал..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
но някак не ти прилича.Хайде направи поне финала
по-свеж,а?Иначе си добра!