* * *
Далеч, далеч е светлината,
потъна моят свят във мрак.
Чернеят тъмни небесата
и да избягам няма как -
торнадо - черно и зловещо -
виждам към мене да пълзи.
То се прокрадва бавно, вещо.
Търси сърцето да смрази.
Скована в страх, обезумяла,
не свалям поглед и за миг.
Че приближава край, разбрала,
го чакам с поглед тих.
В очите ми уплаха има,
но тя не е сама.
Надмощие надежда взима -
ще ме спаси смъртта!
потъна моят свят във мрак.
Чернеят тъмни небесата
и да избягам няма как -
торнадо - черно и зловещо -
виждам към мене да пълзи.
То се прокрадва бавно, вещо.
Търси сърцето да смрази.
Скована в страх, обезумяла,
не свалям поглед и за миг.
Че приближава край, разбрала,
го чакам с поглед тих.
В очите ми уплаха има,
но тя не е сама.
Надмощие надежда взима -
ще ме спаси смъртта!
© Нати All rights reserved.
