* * *

Oct 30, 2007, 4:33 PM

Poetry » Other

618 0 2

Далеч, далеч е светлината,
потъна моят свят във мрак.
Чернеят тъмни небесата
и да избягам няма как -
торнадо - черно и зловещо -
виждам към мене да пълзи.
То се прокрадва бавно, вещо.
Търси сърцето да смрази.

Скована в страх, обезумяла,
не свалям поглед и за миг.
Че приближава край, разбрала,
го чакам с поглед тих.
В очите ми уплаха има,
но тя не е сама.
Надмощие надежда взима -
ще ме спаси смъртта!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

jantreya (Валентина Шейтанова)

2007-10-30T18:02:00+02:00

Абе тя смъртта е избавление от мъките,
но някак не ти прилича.Хайде направи поне финала
по-свеж,а?Иначе си добра!
^l^ (Нежното Ласо)

2007-10-30T17:04:35+02:00

Интересен финал..

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works