Изстинала усмивка, поглед празен,

изгубена душа, безцветна кръв,

човек по същност, но от всеки газен,

по пътя да докаже, че е пръв.

Превил снага, ръце треперят,

очи, опитващи да гледат небесата,

сълзи безброй проляти, за да я намерят

най-нужната на всеки - ”свободата”.

Безброй провали морят сърцето,

красиви думи някак си крепят краката

и мисълта, че още вижда се небето,

кръвта задвижва със сила непозната.

Красиви хора, но в огледало,

в действителност с окови на краката,

покрили всичко ценно с одеяло,

си мислят, че са я открили ”свободата”.