28 abr 2011, 10:17  

Свобода

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

 

Изстинала усмивка, поглед празен,

изгубена душа, безцветна кръв,

човек по същност, но от всеки газен,

по пътя да докаже, че е пръв.

 

Превил снага, ръце треперят,

очи, опитващи да гледат небесата,

сълзи безброй проляти, за да я намерят

най-нужната на всеки - ”свободата”.

 

Безброй провали морят сърцето,

красиви думи някак си крепят краката

и мисълта, че още вижда се небето,

кръвта задвижва със сила непозната.

 

Красиви хора, но в огледало,

в действителност с окови на краката,

покрили всичко ценно с одеяло,

си мислят, че са я открили ”свободата”.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© okinaf Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...