Apr 28, 2011, 10:17 AM  

Свобода

  Poetry » Other
1.1K 0 1

 

Изстинала усмивка, поглед празен,

изгубена душа, безцветна кръв,

човек по същност, но от всеки газен,

по пътя да докаже, че е пръв.

 

Превил снага, ръце треперят,

очи, опитващи да гледат небесата,

сълзи безброй проляти, за да я намерят

най-нужната на всеки - ”свободата”.

 

Безброй провали морят сърцето,

красиви думи някак си крепят краката

и мисълта, че още вижда се небето,

кръвта задвижва със сила непозната.

 

Красиви хора, но в огледало,

в действителност с окови на краката,

покрили всичко ценно с одеяло,

си мислят, че са я открили ”свободата”.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© okinaf All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....