Изстинала усмивка, поглед празен,
изгубена душа, безцветна кръв,
човек по същност, но от всеки газен,
по пътя да докаже, че е пръв.
Превил снага, ръце треперят,
очи, опитващи да гледат небесата,
сълзи безброй проляти, за да я намерят
най-нужната на всеки - ”свободата”.
Безброй провали морят сърцето,
красиви думи някак си крепят краката
и мисълта, че още вижда се небето,
кръвта задвижва със сила непозната.
Красиви хора, но в огледало,
в действителност с окови на краката,
покрили всичко ценно с одеяло,
си мислят, че са я открили ”свободата”.
© okinaf Всички права запазени