19 февр. 2021 г., 22:58

***

658 1 2

        Дойде внезапно,

разрови се, разбърка ме

и каза, че си тръгваш. 

И тръгна си - завинаги или за кратко…

     Колко пъти още ще се връщаш?!

Дали ще продължим един без друг,

дали от другия ще се нуждаем..?

Дали и аз за теб и ти за мен,

за себе си не ще да знаем?

 

   И все пак аз оставам тук,

докато искам и докато имам сили...

Ще чакам тихичко

     и ще те мисля…

19.04.2020 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Anterez! Правилно се усеща 😉
    А заглавията са ми слабата страна...
  • Вечните срещи и раздели... Но всъщност се усеща желанието нещата да клонят повече към срещи Красив бял стих! Измисли му едно хубаво заглавие

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...