19 февр. 2021 г., 22:58

***

656 1 2

        Дойде внезапно,

разрови се, разбърка ме

и каза, че си тръгваш. 

И тръгна си - завинаги или за кратко…

     Колко пъти още ще се връщаш?!

Дали ще продължим един без друг,

дали от другия ще се нуждаем..?

Дали и аз за теб и ти за мен,

за себе си не ще да знаем?

 

   И все пак аз оставам тук,

докато искам и докато имам сили...

Ще чакам тихичко

     и ще те мисля…

19.04.2020 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Anterez! Правилно се усеща 😉
    А заглавията са ми слабата страна...
  • Вечните срещи и раздели... Но всъщност се усеща желанието нещата да клонят повече към срещи Красив бял стих! Измисли му едно хубаво заглавие

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...