Feb 19, 2021, 10:58 PM

***

  Poetry » Love
653 1 2

        Дойде внезапно,

разрови се, разбърка ме

и каза, че си тръгваш. 

И тръгна си - завинаги или за кратко…

     Колко пъти още ще се връщаш?!

Дали ще продължим един без друг,

дали от другия ще се нуждаем..?

Дали и аз за теб и ти за мен,

за себе си не ще да знаем?

 

   И все пак аз оставам тук,

докато искам и докато имам сили...

Ще чакам тихичко

     и ще те мисля…

19.04.2020 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Anterez! Правилно се усеща 😉
    А заглавията са ми слабата страна...
  • Вечните срещи и раздели... Но всъщност се усеща желанието нещата да клонят повече към срещи Красив бял стих! Измисли му едно хубаво заглавие

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...