19.02.2021 г., 22:58

***

654 1 2

        Дойде внезапно,

разрови се, разбърка ме

и каза, че си тръгваш. 

И тръгна си - завинаги или за кратко…

     Колко пъти още ще се връщаш?!

Дали ще продължим един без друг,

дали от другия ще се нуждаем..?

Дали и аз за теб и ти за мен,

за себе си не ще да знаем?

 

   И все пак аз оставам тук,

докато искам и докато имам сили...

Ще чакам тихичко

     и ще те мисля…

19.04.2020 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Anterez! Правилно се усеща 😉
    А заглавията са ми слабата страна...
  • Вечните срещи и раздели... Но всъщност се усеща желанието нещата да клонят повече към срещи Красив бял стих! Измисли му едно хубаво заглавие

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...