4 мар. 2018 г., 22:11

***

578 1 2

 

 

                                  На Д.М.

 

Пожелах да те изтрия.

Даже да те зачертая.

В ъгъл хладен да те скрия

на самотната ми стая.

 

Втурнах се да слушам смело

шепота на други устни.

Други приласках умело,

та дано да ме напусне

 

името ти. И очите,

дето черен нож ми бяха.

Дето пиех им лъчите

без да търся дом и стряха.

 

Беше опитът отчаян,

краят – болно незаслужен…

дваж по-силно те желая,

триж по-силно си ми нужен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво....често не се получава, като искаме да забравим по този начин....
  • Стихът ме докосна някъде много, много дълбоко... харесвам нежната ти поезия, Нина!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...