4 мар. 2018 г., 22:11

***

579 1 2

 

 

                                  На Д.М.

 

Пожелах да те изтрия.

Даже да те зачертая.

В ъгъл хладен да те скрия

на самотната ми стая.

 

Втурнах се да слушам смело

шепота на други устни.

Други приласках умело,

та дано да ме напусне

 

името ти. И очите,

дето черен нож ми бяха.

Дето пиех им лъчите

без да търся дом и стряха.

 

Беше опитът отчаян,

краят – болно незаслужен…

дваж по-силно те желая,

триж по-силно си ми нужен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво....често не се получава, като искаме да забравим по този начин....
  • Стихът ме докосна някъде много, много дълбоко... харесвам нежната ти поезия, Нина!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...