***

4.03.2018 г., 22:11 ч.

Поезия

443 1 2

На Д.М.

Пожелах да те изтрия.

Даже да те зачертая.

В ъгъл хладен да те скрия

на самотната ми стая.

Втурнах се да слушам смело

шепота на други устни.

Други приласках умело,

та дано да ме напусне

името ти. И очите,

дето черен нож ми бяха.

Дето пиех им лъчите

без да търся дом и стряха.

Беше опитът отчаян,

краят – болно незаслужен…

дваж по-силно те желая,

триж по-силно си ми нужен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

asizi (Nina Toshich)

2018-03-07T07:42:02+02:00

Хубаво....често не се получава, като искаме да забравим по този начин....
Katriona (Кети Рашева)

2018-03-05T12:56:29+02:00

Стихът ме докосна някъде много, много дълбоко... харесвам нежната ти поезия, Нина!