23 апр. 2010 г., 22:39

* * * 

  Поэзия » Другая
652 0 13

Времето, протегнало ръце над мене,

преплита ги като лозница вита.

И питам се отново изумена –

дали затвор са, или са защита?

 

Лежа под тях  с напрегнат  слух,

бодливи мисли пак препускат лудо.

Денят отминал вече, идва друг,

с надежда да се случи чудо.

 

Що носят на душата зажадняла –

прегръдка детска, аромат на лято?

Забравям в миг косата побеляла

в очакване на ден, окъпан в злато.

 

© Мария Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??