Времето, протегнало ръце над мене,
преплита ги като лозница вита.
И питам се отново изумена –
дали затвор са, или са защита?
Лежа под тях с напрегнат слух,
бодливи мисли пак препускат лудо.
Денят отминал вече, идва друг,
с надежда да се случи чудо.
Що носят на душата зажадняла –
прегръдка детска, аромат на лято?
Забравям в миг косата побеляла
в очакване на ден, окъпан в злато.
© Мария All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
