vodoleia (Мария)
210 5959
23.04.2010 г., 22:39 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
651 0 13

Времето, протегнало ръце над мене,

преплита ги като лозница вита.

И питам се отново изумена –

дали затвор са, или са защита?

 

Лежа под тях  с напрегнат  слух,

бодливи мисли пак препускат лудо.

Денят отминал вече, идва друг,

с надежда да се случи чудо.

 

Що носят на душата зажадняла –

прегръдка детска, аромат на лято?

Забравям в миг косата побеляла

в очакване на ден, окъпан в злато.

 

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??