Времето, протегнало ръце над мене,
преплита ги като лозница вита.
И питам се отново изумена –
дали затвор са, или са защита?
Лежа под тях с напрегнат слух,
бодливи мисли пак препускат лудо.
Денят отминал вече, идва друг,
с надежда да се случи чудо.
Що носят на душата зажадняла –
прегръдка детска, аромат на лято?
Забравям в миг косата побеляла
в очакване на ден, окъпан в злато.