13 сент. 2014 г., 08:14  

* * *

1.3K 0 3

Май пропуснах едно сбъдване – своето.

И да си живуркам май посвикнах - в кризи.

Да лепя пропукано ми стана навик,

кръпки да пришивам върху бели ризи…

 

Но прокървиха под иглата пръстите -

свиване в юмрук опитва същността ми…

Тъй трагична е нейната притихналост –

уморена е в борбата с немощта ми.

 

И все по-близо сякаш е развръзката,

че натежа пестникът ми до пръсване -

до разпятие, до кървав кръст израсна…

Ще постигне ли сбъдване, възкръсване?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да възкръснем в живо тяло, а не след смъртта! С това ме привлече стихотворението. Възможно ли е подобно възкресение? Защото Иисус възкръсна от мъртвите. Все пак мисля, че да се възкръсне от живите е също възможно. Мелхеседекс е един известен пример за това. При това той е библейски персонаж живял много преди Христа.
    Пожелавам ти това възкресение, Росица! Най-висока оценка от мен за хубавата поезия с дълбок подтекст.
  • Редактирах леко. Може би така е по-добро... Вчерашното - "Настроение", го прибрах в архив, защото бързо ми се промени настроението. Сърдечно благодаря за коментарите!
  • Много точна и последователна е градацията по пътя на възкресението!
    "Той натежа, пестникът ми, до пръсване,
    до разпятие ,до кървав кръст израстна,
    за да постигне сбъдване, възкръсване..."

    Въщност - възкресението е голямата награда, която сигурно печелиш, но след много изпитания.
    Дълбоко и логично си прокарала идеята си!Постигнато! Поздрав!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...