Eia (Росица Танчева)
436 13858
13.09.2014 г., 8:14 ч.  

* * * 

  Поезия
1105 0 3

Май пропуснах едно сбъдване – своето.

И да си живуркам май посвикнах - в кризи.

Да лепя пропукано ми стана навик,

кръпки да пришивам върху бели ризи…

 

Но прокървиха под иглата пръстите -

свиване в юмрук опитва същността ми…

Тъй трагична е нейната притихналост –

уморена е в борбата с немощта ми.

 

И все по-близо сякаш е развръзката,

че натежа пестникът ми до пръсване -

до разпятие, до кървав кръст израсна…

Ще постигне ли сбъдване, възкръсване?!

© Росица Танчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да възкръснем в живо тяло, а не след смъртта! С това ме привлече стихотворението. Възможно ли е подобно възкресение? Защото Иисус възкръсна от мъртвите. Все пак мисля, че да се възкръсне от живите е също възможно. Мелхеседекс е един известен пример за това. При това той е библейски персонаж живял много преди Христа.
    Пожелавам ти това възкресение, Росица! Най-висока оценка от мен за хубавата поезия с дълбок подтекст.
  • Редактирах леко. Може би така е по-добро... Вчерашното - "Настроение", го прибрах в архив, защото бързо ми се промени настроението. Сърдечно благодаря за коментарите!
  • Много точна и последователна е градацията по пътя на възкресението!
    "Той натежа, пестникът ми, до пръсване,
    до разпятие ,до кървав кръст израстна,
    за да постигне сбъдване, възкръсване..."

    Въщност - възкресението е голямата награда, която сигурно печелиш, но след много изпитания.
    Дълбоко и логично си прокарала идеята си!Постигнато! Поздрав!
Предложения
: ??:??