13.09.2014 г., 8:14  

* * *

1.3K 0 3

Май пропуснах едно сбъдване – своето.

И да си живуркам май посвикнах - в кризи.

Да лепя пропукано ми стана навик,

кръпки да пришивам върху бели ризи…

 

Но прокървиха под иглата пръстите -

свиване в юмрук опитва същността ми…

Тъй трагична е нейната притихналост –

уморена е в борбата с немощта ми.

 

И все по-близо сякаш е развръзката,

че натежа пестникът ми до пръсване -

до разпятие, до кървав кръст израсна…

Ще постигне ли сбъдване, възкръсване?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да възкръснем в живо тяло, а не след смъртта! С това ме привлече стихотворението. Възможно ли е подобно възкресение? Защото Иисус възкръсна от мъртвите. Все пак мисля, че да се възкръсне от живите е също възможно. Мелхеседекс е един известен пример за това. При това той е библейски персонаж живял много преди Христа.
    Пожелавам ти това възкресение, Росица! Най-висока оценка от мен за хубавата поезия с дълбок подтекст.
  • Редактирах леко. Може би така е по-добро... Вчерашното - "Настроение", го прибрах в архив, защото бързо ми се промени настроението. Сърдечно благодаря за коментарите!
  • Много точна и последователна е градацията по пътя на възкресението!
    "Той натежа, пестникът ми, до пръсване,
    до разпятие ,до кървав кръст израстна,
    за да постигне сбъдване, възкръсване..."

    Въщност - възкресението е голямата награда, която сигурно печелиш, но след много изпитания.
    Дълбоко и логично си прокарала идеята си!Постигнато! Поздрав!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...