Май пропуснах едно сбъдване – своето.
И да си живуркам май посвикнах - в кризи.
Да лепя пропукано ми стана навик,
кръпки да пришивам върху бели ризи…
Но прокървиха под иглата пръстите -
свиване в юмрук опитва същността ми…
Тъй трагична е нейната притихналост –
уморена е в борбата с немощта ми.
И все по-близо сякаш е развръзката,
че натежа пестникът ми до пръсване -
до разпятие, до кървав кръст израсна…
Ще постигне ли сбъдване, възкръсване?!