Шест месеца ми трябваха да осъзная всичко, 

Една снимка ми трябвяше да видя всичко,

Две думи трябваше да чуя,

Десетки безсънни нощи ми трябваха за да заспя,

Да заспя и да разбера!

Дадох много , но дори капка въздух не получих, 

Смях в лицето и обвинения заключих.

Трябваше ли да търпя или трябвяше да спра?

Любовта е силна, но приятелството е още по- силно, 

Но какво става когато е едностранно?

Има ли смисъл душа да се губи?

Душа се губи , душа се бори. 

Бори се без умори.

Думи няма за заблуждения, че те ще имат заключения.

Аз съм виновна явно, че държах се нормално.

Защо и аз не постъпих така?

Да стъпя отгоре със злоба,

Да я заболи и да кърви в душата,

Както тя реши и мене да направи.

Ще има ли смисъл от това?

Или просто трябва да простя,

Да простя за това, че съм добра душа.