May 18, 2024, 8:14 AM

6 месеца

821 0 1

Шест месеца ми трябваха да осъзная всичко, 

Една снимка ми трябвяше да видя всичко,

Две думи трябваше да чуя,

Десетки безсънни нощи ми трябваха за да заспя,

Да заспя и да разбера!

 

Дадох много , но дори капка въздух не получих, 

Смях в лицето и обвинения заключих.

Трябваше ли да търпя или трябвяше да спра?

Любовта е силна, но приятелството е още по- силно, 

Но какво става когато е едностранно?

Има ли смисъл душа да се губи?

 

Душа се губи , душа се бори. 

Бори се без умори.

Думи няма за заблуждения, че те ще имат заключения.

Аз съм виновна явно, че държах се нормално.

Защо и аз не постъпих така?

Да стъпя отгоре със злоба,

Да я заболи и да кърви в душата,

Както тя реши и мене да направи.

 

Ще има ли смисъл от това?

Или просто трябва да простя,

Да простя за това, че съм добра душа.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Svetlana ManevaA All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...