8 янв. 2009 г., 08:22

* * *

2.8K 0 43

Без да спира в мен вали

дъжд от вяра и любов...

Но понякога боли

от излишък на добро

и надежда всеки път

в хаоса да виждам ред,

да отглеждам порив скъп,

скътан в моето сърце,

с нежен плам да се раздам,

без взаимност да следя...

 

Болката е лъч засмян

в капка бисерна сълза...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • да отглеждам порив скъп,
    скътан в моето сърце,
    с нежен плам да се раздам,
    без взаимност да следя...

    .....................
    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • С обич за светлата ни Фея!!!
  • Най-важното е да го има този дъжд... Благодаря ви!
  • Никога не е излишно доброто приятелко!Поздрав за стиха!
  • Много нежно! Дано никога не спре дъжда!Поддържай го!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...