8.01.2009 г., 8:22 ч.

* * * 

  Поезия » Философска
2267 0 43

Без да спира в мен вали

дъжд от вяра и любов...

Но понякога боли

от излишък на добро

и надежда всеки път

в хаоса да виждам ред,

да отглеждам порив скъп,

скътан в моето сърце,

с нежен плам да се раздам,

без взаимност да следя...

 

Болката е лъч засмян

в капка бисерна сълза...

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??