20 дек. 2009 г., 18:58

* * *

1K 0 11

 

 

 

 

                                                           Пламъче,

                                                           надникнало звездите,

                                                           догаря тихо от

                                                           искрящия им дар.

                                                           .....................................

                                                           Тиха вечер.

                                                           Детски смях,

                                                           радост, глъч...

                                                           Безброй снежинки

                                                           потънаха,

                                                           като мечта в

                                                           ръцете на деца.

                                                           ......................................

                                                           Луната се усмихна.

                                                           Звездите

                                                           притихнаха в снега.

                                                           Тихо.

                                                           Искрящо светло.

                                                           ......................................

                                                           Дечицата

                                                           с премръзнали нослета

                                                           усмихнаха света на

                                                           чудесата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Ганев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...