20.12.2009 г., 18:58

* * *

1K 0 11

 

 

 

 

                                                           Пламъче,

                                                           надникнало звездите,

                                                           догаря тихо от

                                                           искрящия им дар.

                                                           .....................................

                                                           Тиха вечер.

                                                           Детски смях,

                                                           радост, глъч...

                                                           Безброй снежинки

                                                           потънаха,

                                                           като мечта в

                                                           ръцете на деца.

                                                           ......................................

                                                           Луната се усмихна.

                                                           Звездите

                                                           притихнаха в снега.

                                                           Тихо.

                                                           Искрящо светло.

                                                           ......................................

                                                           Дечицата

                                                           с премръзнали нослета

                                                           усмихнаха света на

                                                           чудесата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Ганев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...