Пламъче,
надникнало звездите,
догаря тихо от
искрящия им дар.
.....................................
Тиха вечер.
Детски смях,
радост, глъч...
Безброй снежинки
потънаха,
като мечта в
ръцете на деца.
......................................
Луната се усмихна.
Звездите
притихнаха в снега.
Тихо.
Искрящо светло.
......................................
Дечицата
с премръзнали нослета
усмихнаха света на
чудесата.
© Атанас Ганев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
