Поглед, сврян в ъгъла.
Сълза.
И после пак, и пак.
Между туптенето и
спирането на дъха.
Безкрайно време
луната да прегърна.
Опустелите души не са
дома, за който съм
мечтал.
Викове и страсти,
ярост.
Оглупели, претърсваме
измислени чувства.
Очите не могат да
достигнат радост.
© Атанас Ганев Все права защищены