rajsun (Райчо Русев)
541 1380
31 янв. 2010 г., 12:51

* * * 

  Поэзия » Другая
737 0 12

В очите ми вече светлината и мракът се смесват.
Блуждае умът между двете загадки:
едната живот, а другата – смърт.
А денят е за мен като тънка прозирна завеса,
зад която се вижда какво ни очаква отвъд.

Но какво е това?
Като пръст върху опната струна,
спряло дете на пътя от мене до теб.
Но какво ли съм аз?
Ето тия тук няколко думи.
Но какво ли си ти?

Гласът, който ще ги прочете.

 

Глъхнем.

 

Детето на пътя,

като пръст върху опната струна.

 

© Райчо Русев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрави и от мен за мъдрия стих!!!
  • "Но какво ли съм аз?
    Ето тия тук няколко думи.
    Но какво ли си ти?
    Гласът, който ще ги прочете."

    !*
  • Заболя ме, Приятелю, от твоите горестни слова...
    Здравей и Живей!!!
  • ..всички сме деца, Райсън...
  • Като пръст върху опната струна...
    Харесах!!!
  • Но какво ли съм аз?
    Ето тия тук няколко думи.

    и не само
  • Опитах се, но не разбрах!!!
    Този път ми се видя сложно!!!
    Трудно за разгадаване, обгърнато с тайнственост и мистичност стихотворение!!!

    "Детето на пътя,
    като пръст върху опната струна.
    Прави крачка –
    и струната пак затрепти."
  • "Но какво ли съм аз?
    Ето тия тук няколко думи.
    Но какво ли си ти?
    Гласът, който ще ги прочете."
    Райсън!!!
  • ... Бог чертае по пътя ни свои кръстчета, но ни е оставил свободата... преди това да го докоснем с пръстче...
  • Но какво ли съм аз?
    Ето тия тук няколко думи.
    ...

    Аз ПАК и ЩЕ те чета!
  • Пътят -опъната струна...По струната, по струната, логично се присетих за нямото дете на Лорка -гласът "...отне го кралят на щурците..."

    поздрави,Райчо
  • Ти ли не знаеш?
Предложения
: ??:??