Привиждам на стената си калинка
или е силуета на пирон.
Подобна крайност е условна,
таванът е бездънен в моя дом.
Измислям си развои и сюжети,
под клепките ми смугли зрее нощ.
Ще светва и угасва, докато изтлее,
подир да ме приспи в своя кош.
© Христина Комаревска Все права защищены