* * *
Аз съм обречен да бъда удавник,
да разговарям с тишината, която създавам.
Морето е тихо, чак до дъното,
за което не мисля, просто гледам небето.
Синя е повърхността на водата,
няма сламка за мен, няма бряг.
Има ли смисъл да плувам?
Не съм платноход,
на който му трябва попътния вятър.
Ще тръгна от края,
за да стигна до нещо.
Нека вятърът лоцман ми бъде.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павел Грамадов Все права защищены
