Аз съм обречен да бъда удавник,
да разговарям с тишината, която създавам.
Морето е тихо, чак до дъното,
за което не мисля, просто гледам небето.
Синя е повърхността на водата,
няма сламка за мен, няма бряг.
Има ли смисъл да плувам?
Не съм платноход,
на който му трябва попътния вятър.
Ще тръгна от края,
за да стигна до нещо.
Нека вятърът лоцман ми бъде.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up