Тая болка, която подклажда 

всяка дръзка, карминена жажда

е красива. И дълго гори.

Ще нагазя във сънни гори,

ще вървя, споделила небето

с всички птици и всички поети.

Ще разпитвам, дали има смисъл

от виновния миг, тъй орисал

мойте мисли копринени в здрача,

че вървя ли вървя. И не плача.

Ала болката, с обич сравнима

има свое нечакано име,

ту ме мами, ту странно ме плаши

и налива тъга в тъмни чаши.

Знам, на екс ще изпия звездите

и след болката дълго ще скитам.