4 авг. 2019 г., 13:34

***

637 0 4

искам да ида на място с много звезди
не една две или три
а ти да блестиш най-ярко сред тях
посипана от звездния прах

 

искам да ида някъде там
дето въздухът е от скреж завладян
а ти снежинка бяла с чар
да танцуваш под небесния олтар

 

искам да ида на някой плаж горещ
самотен но не и зловещ
а ти капчица морска сълза
като морска сирена да ми завладяваш ума

 

искам да ида там в нощта
дето луната почива през деня
а ти светулка с нежни крила
да си пътеводната ми светлина 

 

искам да ида на някой връх
дето целува небето със златния си дъх
а ти пеперуда с неземни крила
да си ангел който ще даря с цветя

 

искам да ида дълбоко в океана
дето всичко става на пяна
а ти капчицата кислород
която ме дарява с нов живот 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Всемнелюб Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не мога да им измислям заглавия, не ми стига музата 😀 а колкото до препинателните знаци..... в повечето случаи не се сещам, че съществуват😊 съжалявам за неудобството, че така Ви измъчвам 😊😊и Благодаря!
  • хареса ми, но без препинателни знаци се налага и да се препрочитат изречения, защо няма?
    И заглавие защо няма?
  • Много Благодаря!!!
  • Поздрави!!! Много красиво!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...