* * *
ПЪТ
По тежки пътища
вървим окъсани и дрипави,
студено е, наоколо е само
вледеняващ мраз.
Ний роби сме на низки ценности
и жертва сред хилядите алчности.
Любов, омраза, чужди са
и чувствата безлични.
Във сивота потънал е светът,
да смаже всяка искреност,
покълнала в душите ни.
Умираме в унес и съблазън,
че живеем
в едно безлично време,
родило новите абсурди,
което няма собствена история.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елеонора Миладинова Все права защищены
