Oct 27, 2007, 2:11 PM

* * *

Poetry » Civic

1.2K 0 8

ПЪТ

По тежки пътища
вървим окъсани и дрипави,
студено е, наоколо е само
вледеняващ мраз.

Ний роби сме на низки ценности
и жертва сред хилядите алчности.
Любов, омраза, чужди са
и чувствата безлични.

Във сивота потънал е светът,
да смаже всяка искреност,
покълнала в душите ни.
Умираме в унес и съблазън,
че живеем
в едно безлично време,
родило новите абсурди,
което няма собствена история.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Довереница (Дочка Василева)

Тъжно но е истина...Поздравления!

2007-10-28T19:10:56+02:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

МНОГО ТЪЖНО,МНОГО ИСТИНСКО!ЧУДЕСНО КАЗАНО.ПОЗДРАВИ ЗА ИСКРЕННИЯ СТИХ!

2007-10-28T11:10:08+02:00
AzDobrata (Аз Добрата)

Еми като ви харесва толкова, пишете й една 6-ца като мен..Какво се скъпитe?

2007-10-27T21:53:14+03:00
дкф99 (Диди Ф)

И тази вечер няма да се спи. Ти пишеш толкова разтърсващо искрено и казваш такива потресаващи истини, че прост не не възможно да прочета това стихотворение без да се замисля, за всички онези неща, които всеки ден отминаваме, а някога са ги наричали ценности.

2007-10-27T19:53:56+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Тъжно , но много истинско стихотворение!
Браво! С много обич.

2007-10-27T19:02:00+03:00