27.10.2007 г., 14:11

* * *

1.2K 0 8

 ПЪТ

По тежки пътища
вървим окъсани и дрипави,
студено е, наоколо е само
вледеняващ мраз.


Ний роби сме на низки ценности
и жертва сред хилядите алчности.
Любов, омраза, чужди са
и чувствата безлични.


Във сивота потънал е светът,
да смаже всяка искреност,
покълнала в душите ни.
Умираме в унес и съблазън,
че живеем
в едно безлично време,
родило новите абсурди,
което няма собствена история.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Миладинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно но е истина...Поздравления!
  • МНОГО ТЪЖНО,МНОГО ИСТИНСКО!ЧУДЕСНО КАЗАНО.ПОЗДРАВИ ЗА ИСКРЕННИЯ СТИХ!
  • Еми като ви харесва толкова, пишете й една 6-ца като мен..Какво се скъпитe?
  • И тази вечер няма да се спи. Ти пишеш толкова разтърсващо искрено и казваш такива потресаващи истини, че прост не не възможно да прочета това стихотворение без да се замисля, за всички онези неща, които всеки ден отминаваме, а някога са ги наричали ценности.
  • Тъжно , но много истинско стихотворение!
    Браво! С много обич.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...