27.10.2007 г., 14:11

* * *

1.2K 0 8

 ПЪТ

По тежки пътища
вървим окъсани и дрипави,
студено е, наоколо е само
вледеняващ мраз.


Ний роби сме на низки ценности
и жертва сред хилядите алчности.
Любов, омраза, чужди са
и чувствата безлични.


Във сивота потънал е светът,
да смаже всяка искреност,
покълнала в душите ни.
Умираме в унес и съблазън,
че живеем
в едно безлично време,
родило новите абсурди,
което няма собствена история.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Миладинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно но е истина...Поздравления!
  • МНОГО ТЪЖНО,МНОГО ИСТИНСКО!ЧУДЕСНО КАЗАНО.ПОЗДРАВИ ЗА ИСКРЕННИЯ СТИХ!
  • Еми като ви харесва толкова, пишете й една 6-ца като мен..Какво се скъпитe?
  • И тази вечер няма да се спи. Ти пишеш толкова разтърсващо искрено и казваш такива потресаващи истини, че прост не не възможно да прочета това стихотворение без да се замисля, за всички онези неща, които всеки ден отминаваме, а някога са ги наричали ценности.
  • Тъжно , но много истинско стихотворение!
    Браво! С много обич.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...