17 июл. 2012 г., 22:49

8-|

1.1K 0 1

Бих могъл душата си да покажа
под музиката нежна как танцува,
но Вие очаквате да Ви излъжа -
истината въобще не Ви вълнува.

Очите ми обичат светлина
от усмивките, с които плува,
но уморени са вече от лъжа,
с която всеки се преструва.

Ръцете ми харесват топлината
на тялото, за което те жадуват,
но изстиват с болката позната,
че в реалността не съществува.

Сетивата търсят някъде утеха
за сърцето, което все тъгува,
но усещат навсякъде смеха,
който всеки иска да си чува.

Бих могъл душата да накажа
да не вярва и не се интересува,
но заключа ли я, ще я смажа, 
и животът с мен ще се сбогува.


Vacuum

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Влади Мир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...