17.07.2012 г., 22:49

8-|

1.1K 0 1

Бих могъл душата си да покажа
под музиката нежна как танцува,
но Вие очаквате да Ви излъжа -
истината въобще не Ви вълнува.

Очите ми обичат светлина
от усмивките, с които плува,
но уморени са вече от лъжа,
с която всеки се преструва.

Ръцете ми харесват топлината
на тялото, за което те жадуват,
но изстиват с болката позната,
че в реалността не съществува.

Сетивата търсят някъде утеха
за сърцето, което все тъгува,
но усещат навсякъде смеха,
който всеки иска да си чува.

Бих могъл душата да накажа
да не вярва и не се интересува,
но заключа ли я, ще я смажа, 
и животът с мен ще се сбогува.


Vacuum

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Влади Мир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...