Jul 17, 2012, 10:49 PM

8-|

  Poetry
1.1K 0 1

Бих могъл душата си да покажа
под музиката нежна как танцува,
но Вие очаквате да Ви излъжа -
истината въобще не Ви вълнува.

Очите ми обичат светлина
от усмивките, с които плува,
но уморени са вече от лъжа,
с която всеки се преструва.

Ръцете ми харесват топлината
на тялото, за което те жадуват,
но изстиват с болката позната,
че в реалността не съществува.

Сетивата търсят някъде утеха
за сърцето, което все тъгува,
но усещат навсякъде смеха,
който всеки иска да си чува.

Бих могъл душата да накажа
да не вярва и не се интересува,
но заключа ли я, ще я смажа, 
и животът с мен ще се сбогува.


Vacuum

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Влади Мир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...