eva_32 (Ева Корназова)
110 774
5 мая 2009 г., 09:40

* * * 

  Поэзия
694 0 3

Обрече ме на себе си завинаги.

Как окова очите ми, сърцето ми,

ръцете ми, във тъмното изстинали?

Душата ми заключи някак в себе си.

 

А тази безнадеждност пред вратата ми

потропва упорито, сляпо стенейки.

И влиза. И забива нож в душата ми,

най-тъжната си песен тихо пеейки.

 

И мислите ми гонят се във тъмното,

отчаяно прокрадват се край сенките.

А аз сама, достигнала до дъното

на моя свят... се моля за спасение...

© Ева Корназова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красива обреченост, Ева! Моли се и за спасението на Адам, грешникът!
  • Чудесен стих, Ева!
    Много ми хареса!
    Поздравления!
  • И аз за това се моля... Дано не остане само напразния звук
    Прекрасно стихотворение, много силно и въздействащо!
Предложения
: ??:??