* * *
Обрече ме на себе си завинаги.
Как окова очите ми, сърцето ми,
ръцете ми, във тъмното изстинали?
Душата ми заключи някак в себе си.
А тази безнадеждност пред вратата ми
потропва упорито, сляпо стенейки.
И влиза. И забива нож в душата ми,
най-тъжната си песен тихо пеейки.
И мислите ми гонят се във тъмното,
отчаяно прокрадват се край сенките.
А аз сама, достигнала до дъното
на моя свят... се моля за спасение...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени
