Обрече ме на себе си завинаги.
Как окова очите ми, сърцето ми,
ръцете ми, във тъмното изстинали?
Душата ми заключи някак в себе си.
А тази безнадеждност пред вратата ми
потропва упорито, сляпо стенейки.
И влиза. И забива нож в душата ми,
най-тъжната си песен тихо пеейки.
И мислите ми гонят се във тъмното,
отчаяно прокрадват се край сенките.
А аз сама, достигнала до дъното
на моя свят... се моля за спасение...
© Ева Корназова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
