Обрече ме на себе си завинаги.
Как окова очите ми, сърцето ми,
ръцете ми, във тъмното изстинали?
Душата ми заключи някак в себе си.
А тази безнадеждност пред вратата ми
потропва упорито, сляпо стенейки.
И влиза. И забива нож в душата ми,
най-тъжната си песен тихо пеейки.
И мислите ми гонят се във тъмното,
отчаяно прокрадват се край сенките.
А аз сама, достигнала до дъното
на моя свят... се моля за спасение...
© Ева Корназова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
