2 сент. 2009 г., 17:29

* * *

922 0 1

                                                              Нoщ

 

                                                    И тази  нощ самичка

                                           ще скитам из малкия ни град

                                             и на някоя самотна пейка

                                                      сама ще седна пак.

    

                                                   И мисли мрачни, черни

                                              ще владеят сърцето ми самò,

                                                    ще мисля, ще поплача

                                             под клоните на старoто дърво.

                                             

                                                          И минувачите

                                               в сянката ми ще се взират,

                                                      ще се почудят само

                                                         и ще ме отминат.

 

                                              Аз там до късно няма да стоя,

                                                   ще помисля, ще поплача,

                                                    ще стана и ще си вървя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Чакинска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...