19 мая 2016 г., 17:49

***

907 1 3

Нежните ти отблясъци се прокрадват по стената

и се спускат по перваза,

превръщащи се в малки капчици вина...

... губиш се във сенките, потъваш в тишината...,

а маргаритките отдавна вече нямат

предишния си брой листа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Електра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ласка, Младен, благодаря ви за вниманието и оценката!
  • Въздействащ фрагмент! Вмъкването на маргаритките одухотворява до крайност творбата и вклинява нейната образност в паметта. Поздравление, Електра!
  • Хубава миниатюра!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...