19 мая 2016 г., 17:49

***

906 1 3

Нежните ти отблясъци се прокрадват по стената

и се спускат по перваза,

превръщащи се в малки капчици вина...

... губиш се във сенките, потъваш в тишината...,

а маргаритките отдавна вече нямат

предишния си брой листа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Електра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ласка, Младен, благодаря ви за вниманието и оценката!
  • Въздействащ фрагмент! Вмъкването на маргаритките одухотворява до крайност творбата и вклинява нейната образност в паметта. Поздравление, Електра!
  • Хубава миниатюра!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...