9 мар. 2010 г., 23:29
Пробуждам се от сънното дихание,
което ме обричаше на вечните копнежи,
размивам се, тъгата обладава ме.
Очи отварям и се оплитам в мрежа,
създадена от паяка на самотата,
а тя, скроена сръчно от коприна,
затяга шията ми, свива ми душата
и виждам колко тихо си отива
на зимата годежната премяна,
а с нея - ти. До нови срещи.
Последна песен ни се посвещава.
Към вечните звезди лети. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация