Когато малки бяхме и тичахме по безкрайните поля,
когато бягахме през прецъфтелите жита,
тогава всичко бе различно,
някак си фриволно,се чувствахме отлично.

Криехме се между слънчогледовите цветове,
играехме си в измислените светове,
някои бяха нинджи,а другите пирати,
имахме си бойни кораби и автомати.

Такова бе детството безгрижно,
но сега това не е престижно.
Биха ме разбрали само тези,
които са строили на птичките кафези.

Нямаше тогаз телефони и компютри,
а децата знаеха колко прави 5х3,
бяхме всички с лакти обелени,
мръсни и кални в нашия си свят заселени.

Ние се гордеем,че израстнахме така,
ние имахме пълна свобода,
взехме от детството си всичко онова,
което никога не ще имат сегашните деца.