29.07.2018 г., 1:43

90-те

636 0 0


Когато малки бяхме и тичахме по безкрайните поля,
когато бягахме през прецъфтелите жита,
тогава всичко бе различно,
някак си фриволно,се чувствахме отлично.

 

Криехме се между слънчогледовите цветове,
играехме си в измислените светове,
някои бяха нинджи,а другите пирати,
имахме си бойни кораби и автомати.

 

Такова бе детството безгрижно,
но сега това не е престижно.
Биха ме разбрали само тези,
които са строили на птичките кафези.

 

Нямаше тогаз телефони и компютри,
а децата знаеха колко прави 5х3,
бяхме всички с лакти обелени,
мръсни и кални в нашия си свят заселени.

 

Ние се гордеем,че израстнахме така,
ние имахме пълна свобода,
взехме от детството си всичко онова,
което никога не ще имат сегашните деца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александрина Балчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...