29 jul 2018, 1:43

90-те

  Poesía
630 0 0


Когато малки бяхме и тичахме по безкрайните поля,
когато бягахме през прецъфтелите жита,
тогава всичко бе различно,
някак си фриволно,се чувствахме отлично.

 

Криехме се между слънчогледовите цветове,
играехме си в измислените светове,
някои бяха нинджи,а другите пирати,
имахме си бойни кораби и автомати.

 

Такова бе детството безгрижно,
но сега това не е престижно.
Биха ме разбрали само тези,
които са строили на птичките кафези.

 

Нямаше тогаз телефони и компютри,
а децата знаеха колко прави 5х3,
бяхме всички с лакти обелени,
мръсни и кални в нашия си свят заселени.

 

Ние се гордеем,че израстнахме така,
ние имахме пълна свобода,
взехме от детството си всичко онова,
което никога не ще имат сегашните деца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александрина Балчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...