Когато малки бяхме и тичахме по безкрайните поля,
когато бягахме през прецъфтелите жита,
тогава всичко бе различно,
някак си фриволно,се чувствахме отлично.
Криехме се между слънчогледовите цветове,
играехме си в измислените светове,
някои бяха нинджи,а другите пирати,
имахме си бойни кораби и автомати.
Такова бе детството безгрижно,
но сега това не е престижно.
Биха ме разбрали само тези,
които са строили на птичките кафези. ...