И като черен грях – орляк скорци летеше
с черешите в раззинатите човки.
Сега е зима. Падна мъртва старата череша.
Тъгувам аз, а мислите неловки
тук-там в пръстта съзират миналогодишни
костилки, като кости посивели
и киселеят в паметта ми като вишни
задушниците – винаги недели.
© Надежда Ангелова Все права защищены